БАН: Десет години след кризата отново се трупат дисбаланси в икономиката

Десет години след кризата продължаваме да натрупваме дисбаланси – трябва ни добра инвестиционна политика и реформи в неефективните сектори, като се започне с държавните предприятия. За това предупреди доц. д-р Даниела Бобева, която е част от екипа икономисти на БАН, изготвили доклада "Десет години от началото на глобалната финансово-икономическа криза – поуки и необходими реформи".

Според нея трябва внимателно да се наблюдава имотния пазар, защото „прегрее ли той и икономиката става уязвима, а не сме предпазени от строителен бум“.

Бобева е категорична, че за да е устойчива икономиката, трябва да има благоприятна бизнес среда, както и да се покриват критериите за конвергенция. „Като цяло обаче следкризисното възстановяване се извършва бавно, като в ЕС и еврозоната все още не са достигнати предкризисните равнища на икономическия растеж“, заяви тя.

Предкризисно развитие

„Българската икономика щеше да изпадне в криза, дори без глобалната криза. По мащаб, дълбочина, обхват, кризата е щяла да бъде по-различна, но икономическа криза у нас е щяло да настъпи“, посочи Бобева и уточни, че причината за това е, че в макроикономически план икономиката на България е била сред най-дебалансираните държави-членки на ЕС преди кризата и са били налице "симптоми на прегряване".

Данните сочат, че през 2008 г. средногодишната инфлация е 11,95%, коефициент на безработица 5,7%, дефицитът по текущата сметка на платежния баланс– минус 22% от БВП. Притокът на преки чуждестранни инвестиции към страната е достигал 28% от БВП за 2007 г.

Изводите от доклада показват още, че в България кризата не е оказала траен спад на икономическия растеж и нейният характер е бил по-скоро депресивен, т.е. забавящ го, отколкото проявяващ се в значителна загуба на благосъстояние на макроикономическо равнище.

Доц. д-р Даниела Бобев припомни, че влиянието на кризата върху реалния сектор в България е започнало да се усеща през последното тримесечие на 2008 г. при забавянето на икономическия растеж до 3,1% на годишна база.

По думите ѝ производствената дейност е продължавала да се свива, като и до средата на 2009 г. е бил отбелязан натрупан годишен спад от 20% спрямо предходните шест месеца, а през първото тримесечие на годината износът на стоки и услуги е спаднал с 19%.

„Един от първите ефекти още в началото на кризата през 2008 г. от страна на предлагането на финансови ресурси беше драстичното намаляване на кредитния растеж, напомни Бобева. – Ниският обем и ниската ефективност на бюджетните инвестиционни разходи не успяха да противодействат на неблагоприятните ефекти на кризата. България загуби 3,6% от БВП през 2009 г. в резултат от кризата.“

В анализа си икономистът потвърди, че българската икономика показа още преди началото на глобалната финансово-икономическа криза някои индикатори и показатели за забавяне и обръщане на цикъла.

„От това възходящо развитие с много чуждестранни инвестиции, висок икономически растеж и ниска безработица изведнъж цикълът започна да се обръща. За разлика от балтийските държави, които влязоха в ЕС през 2004 г. и имаха повече време да растат по-бързо, в България този тренд беше прекъснат, поради което икономиката не падна толкова „твърдо“ и не пострада като прибалтийските страни. Но нашата икономика се възстановява по-бавно, отколкото при тях и причините са в структурните ѝ проблеми", коментира Бобева.

Тя смята, че има нужда от политики и структурни реформи.

„България е във валутен борд и има много орязани парични инструменти, с които може да се влияе на икономиката. Фискалната ни политика не позволява да се правят мащабни фискални стимули, както някои икономики от еврозоната успяха да направят, посочи Даниела Бобева и даде пример с германците със стимули за автомобилната индустрия.

Данните на икономиста от БАН потвърждават, че в България в годините след 2009 г. се регистрират устойчиви нива на нисък икономически растеж, който постепенно се ускорява до 3,94% през 2016 г., но все още е далеч от регистрирания през 2007 г. прираст на реалния БВП от 7,1%.

Липса на структурни реформи

„Българската икономика се справи по-добре от други по време на кризата, но не успя да се справи със следкризисиното възстановяване заради натрупване на неблагоприятни тенденции в икономиката най-вече заради липсата на структурни реформи, убедена е Бобева. – След 2011 – 2012 г. се появиха първите симптоми на излизане от кризата. Но все още индустрията, промишлеността не са излезли от кризата, а тя беше основно засегната.“

Тя напомни, че "всички от бизнеса се насочиха към услугите, използваха ги като буфер и така преодоляха шока".

„Сега възстановяването става все по-трудно заради огромния частен дълг, който намалява, но бавно, защото банките са по-притиснати от регулации. За пример тя даде МСФО 9 (Международен стандарт за финансова отчетност) за оценка на активите, новите изисквания за личните данни и новото законодателство за прането на пари.

„Това намалява шансовете на българския финансов сектор да подкрепи българската икономика, затова 40% от фирмите разчитат на външно финансиране“, отбеляза ученият.

Според нея държавните предприятия са заплаха за стабилността. Те са нереформирани. В подкрепа на думите си тя посочи скорошно изследване за Централна и Източна Европа, от което се разбира, че докато „в другите страни другите държавни компании се справят по-добре в кризата и след нея, то нашите остават доста неефективни“.

„Тук включваме всички сектори, не само в енергетиката, подчерта Даниела Бобева. – Има нужда от здрава регулация, която да вкара ред.“

Бобева подчерта, че по принцип е против регулациите, но смята, че начело на държавните фирми трябва да има професионалисти, а не политици.

„Трябва да има ясни критирии в бизнесплановете, по-централизиран подход при тяхното управление“, изброи изискванията за успешен бизнес доц. Бобева. – Те трябва да имат дългосрочен хоризонт, да имат пари за инвестиции, за да са ефективни.“ За пример тя даде БДЖ, които „отдавна можеха да се преструктурират, ако се закриваше по една неефективна линия годишно и за 20 години щяхме да получим ефективна железопътна компания“.

Пътят към еврозоната

„Няма по-хубаво от това да влезем в еврозоната. Или избираш да си в ядрото, или в периферията. Аз не искам да съм в периферията, искам да съм в ядрото, емоционално коментира Бобева. – България е по-готова от всички други държави, защото изпълнява номиналните критерии и то според няколко конвергентни доклада.“

Тя потвърди, че българският лев не е заплаха за еврото, защото 21 години страната ни е в стабилен валутен борд.

„България изпълнява всички критерии, но еврозоната е политически избор, в който трябва да платим цената. Но колкото една държава по-добре си организира процеса и държи търговците и спекулантите на мястото им, толкова по-малък ще бъде шокът, коментира тя спекулациите за по-високи цени след приемането на еврото. – Да, ще се вдигнат цените в началото. Данните показват, че цените не се покачват след приемането на еврото, а в последните тримесечия преди и след това се възстановяват – търсенето и предлагането няма как да не ги възстанови рано или по-късно.“

Бобева е на мнение, че България е направила избора с еврото още при влизането в ЕС.

„За нас е задължение, за да влезем в ядрото. Това е добро от икономическа гледна точка, не от политическа. Защото всичко се решава в ядрото, а не е ясно какъв ще е ефектът за периферията – какво ще се случи с финансовия и с  реалния сектор“, каза доц. Бобева. – Ако бяхме влезли във валутия механизъм през 2007 г., досега да сме забравили дебата за еврозоната. Ние сме единствената страна, която ако влезе във валутния механизъм, трябва да ни приемат в еврозоната, защото спазваме критериите."